В първия панел ГРАДОВЕ – ОПИТЪТ ГОВОРИ: Предизвикателствата пред архитектите, инженерите и градските лидери, свързани с развитието на съвременните градове на конференцията
Академия Градът 2015: форум градове, сгради и инфраструктура – опитът говори
доц. д-р арх. Милена Ташева от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) представи изследване за
Предизвикателствата, свързани с развитието на съвременните градове, пред образованието по урбанизъм в УАСГ
Моето послание към архитектите, които изучават урбанизъм в рамките на учебния план, е да търсят всички възможни начини да контактуват със студенти от други специалности, за да могат да опознаят спецификата на другите специалности и да могат да открият интердисциплинарния диалог, който в практиката е неизбежен.
Освен проблемите и решаването на проблемите има един решаващ момент – оценката на миналия опит, и в момента университетите трябва да правят тези оценки и да го разпространяват.
Според Хартата от Торемолинос пространственото планиране “дава географски израз на икономическите, социалните, културните и екологичните политики на обществото. То е едновременно научна дисциплина, административна техника и политика, осъществяващо се на основата на интердисциплинарен и холистичен подход, насочено към балансирано регионално развитие и физическа организация на пространството в съответствие с една обща стратегия”. Според UN Habitat урбанистичното планиране е “капацитетът да се интегрират въздействия от различен характер в градското пространство и да се активират така, че да се подобри ежедневието на градските жители”.
Много са сферите, където може да се реализира един специалист по архитектура и урбанизъм – на пазара на недвижими имоти, в проектирането в публичния и частния сектор, в НПО, в законодателната сфера. За да работиш в този сектор в университета, е необходимо да имаш поне един проект от всяко ниво, за да можеш спокойно да се изправиш пред студентите.
Урбанизмът се разтваря като ветрило от широки възможности за реализация. Учещите тази специалност трябва да решат какво точно искат да работят и това става по различен начин още по време на следването. Направихме проучване за реализацията на нашите завършили до момента 200 бакалаври по урбанизъм, което представихме на страниците на в. “Строителство Градът”. Те могат да произвеждат анализи, да проектират, да участват в стратегическото планиране, в изработването на различните видове планове и мн. др.
Студентите по урбанизъм навлизат в практиката чрез работа по проекти по време на следването, чрез стажове, които са задължителни в програмите по урбанизъм в УАСГ. След всеки стаж изискваме доклад за свършената работа по време на стажа, което ги стимулира да анализират извършената работа. Това дава и на нас възможност да проследим какви са нуждите от бизнеса за знания и умения.
Последните години от обучението са много важни – стажовете по “Еразъм/Еразъм+” включват студентски обмен и мобилност и интензивни проекти в чужбина, където често в рамките на две седмици се работи по интердисциплинарни теми. Нашите интензивни проекти са били със студенти от осем различни държави, студенти от различни специалности – урбанизъм, архитектура, ландшафтна архитектура, регионално планиране. Този опит веднъж в мултикултурна и интердисциплинарна среда с различни преподаватели от различни университети е много ценен, защото участниците имат възможност да сравнят както качеството на образование, така и да научат нови неща.
Малък процент от студентите заминават за магистратура извън България, тяхното успешно завършване и успешна реализация показват, че полученото в бакалавърската програма в България е конкурентоспособно и се признава.
Урбанизмът не е само занаят или, нито само творческо преосмисляне на подходи и начини на изработване на нови планове – както ИПГВР, така и концепциите и схемите за пространствено развитие, които тепърва предстои да бъдат развивани, както и други планови инструменти – общинските планове за развитие 2004-2005 година.
Учебните програми трябва да предугаждат следващите тенденции в практиката.
Образованието е двустранен процес и няма как то да се случи без усилията на преподавателите и студентите. Преподавателят трябва да провокира, мотивира студентите, да дава съвети. Много са важни международните проекти, които сме реализирали със студенти от двете специалности от пети курс и със студенти от Техническия университет във Виена.
Опитваме се да интегрираме неформалните дейности във формалния процес на обучение. През последните пет години нашата катедра е участвала в пет интензивни “Еразъм” проекта, средно са участвали по шестима студенти от специалността урбанизъм. Има дори и възможност да включваме студентите в реални научноизследователски проекти.
След дипломирането следва учене през целия живот основаващо се едновременно на реализъм и търсене на иновации, нови задачи и нови предизвикателства. Отправям винаги апел за мислене отвъд законодателството и възможното, като има баланс между полезното, разумното и идеалистичното, като никога не се отказват. Работата представлява съчетание между занаят и умения за прилагане на нови подходи, а работата със сродни професии трябва да води до допълване и постигане на синергия, а не конфронтация.
Приемствеността между поколенията включва надграждане, а не отхвърляне и напълно отричане на постигнатото от предходните поколения, споделяне на опита и напътстване. В университета ние сме безрезервни и се опитваме да предадем повече опит. Двустранният процес ментор – млад специалист включва диалог и споделяне и е свързан с личен избор и проактивно отношение към избора на ментор и работно място.
Приемствеността между поколенията означава да не се отхвърля постигнатото от предишните поколения, дори и грешките е полезно да бъдат проучени. Често нашите студенти започват работа там, където е бил техният стаж, а преподавателите често имат възможност да препоръчат някои от своите добри студенти при търсенето на работа. Студентите трябва да бъда проактивни и непрекъснато да търсят възможности.
източник: bularch.eu