Drawing Day

Да рисуваме ЗАЕДНО

200 деца се включиха в международната инициатива Да рисуваме ЗАЕДНО, която се проведе на Гребната база в Пловдив. Събитието се организира от 10 години, тръгвайки от Сиатъл. Идеята е деца в различни краища на света да създадат 1 милион рисунки за един ден. Създадените творби могат да пътуват по градовете или пък виртуално чрез социалните мрежи в Интернет. Доброволците от Лайънс клуб Пловдив – Филипополис, Лео клуб Пловдив и Сдружение „Писалка и перо“, заедно с Младежки център Пловдив и Община Пловдив, посрещнаха с усмивка малките художници и техните родители.

Има още

21мар./17

Young Entrepreneur of Plovdiv for 2017

Иванина Черкезова е Най-добрият млад предприемач на Община Пловдив за тази година. Младата дама и нейният екип спечелиха престижната оценка на журито и наградата от 7000 лева за идеята им за приготвянеПовече информация

Градоустройството в България през XX и XXI век в контекста на Европейското

Автори: проф. д.н. арх. Иван Никифоров и д-р. арх. Мила Никифорова

2006 година, издателство Славена

ISBN: 9786191900657

Представяне на книгата в Съюза на архитектите в България (САБ)

  • София, 12-ти януари 2017 година от 18:00 часа в Централен дом на САБ, улица „Кракра“ № 11
  • Варна, 16-ти януари 2017 година от 18:00 часа в Дом на САБ, площад „Мусала“ № 10

Има още

13Дек./16

Stanilia Stamenova is Sportist of Plovdiv for 2016

Домакини на ежегодните награди са господин Георги Титюков, заместник кмет „Спорт, младежки дейности и социална политика“ на Община Пловдив и дирекция „Спорт и младежки дейности“ с директор господин Петър Зехтински. Отличието Спортист на Пловдив заПовече информация

World Town Planning Day 2016

Катедра Градоустройство при УАСГ

Ви кани на СЕДМИЦА НА УРБАНИЗМА по повод СВЕТОВЕН ДЕН на УРБАНИЗМА 2016

Програма на Седмица на Урбанизма по повод Световен Ден на Урбанизма 2016


  How Do We Plan Our World

 

akademiya-gradat-1024

В първия панел ГРАДОВЕ – ОПИТЪТ ГОВОРИ: Предизвикателствата пред архитектите, инженерите и градските лидери, свързани с развитието на съвременните градове на конференцията

Академия Градът 2015: форум градове, сгради и инфраструктура – опитът говори

доц. д-р арх. Милена Ташева от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) представи изследване за

Има още

realisation-of-urban-planners-transparant

доц. д-р арх. Милена Ташева-Петрова
Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ)
София

ncrdhp-bg-1280

Реализация на завършилите програмите по урбанизъм в УАСГ

Изследването е представено на конференцията Академия Градът 2015: форум градове, сгради и инфраструктура – опитът говори в панела ГРАДОВЕ – ОПИТЪТ ГОВОРИ: Предизвикателствата пред архитектите, инженерите и градските лидери, свързани с развитието на съвременните градове

bularch-eu

Благодарение на добрите връзки между преподавателите от катедра градоустройство към УАСГ и дипломиралите се урбанисти наблюдаваме тяхното професионално развитие и реализацията им в различните сектори. В частния до момента са били ангажирани около 70 души, в публичния – около 40, а в неправителствения – 2. Разпределението на наетите в публичния сектор след завършване на университета към момента е, както следва: държавна администрация – 1, МРРБ (вкл. УО на ОПРР) – 5, МЗХ – 1, МОСВ – 1, МФ – 1, МК – 1, АПИ – 2, НИНКН – 1, АГКК – 1, ДНСК – 1, областни администрации – 1, НАГ – 9, ОП „Софпроект“ – 2, общински администрации в страната – 12, районни администрации към Столичната община – 4, НЦТР – 8. Един колега е урбанист в публичния сектор в чужбина. В УАСГ като преподаватели са работили и работят петима, а докторанти са били и в момента са 11 колеги, от които вече двама с успешно защитена научна и образователна степен доктор.

За по-пълно проследяване на възможностите за реализация на урбанистите, както и за установяване на потребностите от такива кадри на трудовия пазар в България и в Европа катедра Градоустройство при Архитектурния факултет на УАСГ проведе анкетно проучване сред бивши студенти, дипломирали се в бакалавърската и магистърската програма Урбанизъм в периода 2006 – 2014 година.

В проучването, проведено в рамките на изследователски проект „Оптимизиране на капацитета за пространствено планиране в България“, се включиха 98 възпитаници на УАСГ, завършили една от двете или и двете степени – бакалавър и магистър.

Сред урбанистите има представители във всички изброени в анкетната карта категории месторабота и сектори.

С най-голям дял са работещите в проектантски фирми в частния сектор – 43,8%, следвани от общинските служители – 20,8%. Около една десета от анкетираните са държавни служители, а повече от 8% са в сферата на висшето образование и изследванията. Двама от отговорилите са заети в неправителствения сектор. Едва 7,3% са неработещите.

От попълнилите анкетите 85 са отговорили на въпроса на какъв вид договор са и към момента на провеждане на изследването 66,3% от колегите работят на трудов договор, 13,3% – на граждански, а 9,6% са самоосигуряващи се. Шестима от тях са посочили, че притежават удостоверение за пълна проектантска правоспособност, четирима – ограничена, а по-голямата част, или 73 души, не притежават проектантска правоспособност.

Богатите възможности за професионална реализация и развитие на дипломиралите се в специалност Урбанизъм при УАСГ кадри се очертава от отговорите на въпроса за приноса на урбанистите в проекти и задачи, разработвани от организацията/фирмата, в която са. Отговорилите на този въпрос са 92 души, което представлява 93,9% от всички анкетирани. Предвид възможността да се даде повече от един отговор общо събраните отговори са 342, а всеки урбанист е заявил, че е работил средно в повече от 3 вида професионални сфери. Най-голям е делът на проектите, свързани с подробното устройствено планиране – това са 12,9% от всички отбелязани проекти. По тях са работили 44 урбанисти, което представлява 47,8% относителен дял от всички отговорили на въпроса. Следват проекти, свързани с изработване на общи устройствени планове, и такива, изискващи използване на съвременни информационни и компютърни технологии в устройственото планиране – 11,1%.

sg-20150223-017

Във всички предложени в анкетата професионални сфери има представители на завършилите Урбанизъм. Следва да се отбележи, че няма поле, в което да са работили по-малко от 12 човека, което представлява 13% от всички анкетирани.

Разпределението на отговорите на тези въпроси показва, че дипломиралите се в специалността имат широко поле на професионална изява, като пред тях се разкриват различни възможности за работа. Разнообразието в настоящата и последната месторабота, адаптивността по отношение на трудовата заетост, големият брой професионални сфери, в които урбанистите имат принос, показват убедително, че завършилите предмета успешно се интегрират в националния пазар на труда. Дори онези 30 души от анкетираните колеги, които никога не са работили като урбанисти, споделят, че са имали принос в проекти в описаните професионални области. Тези резултати доказват, че покривайки едно по-широко поле на научни и практически области, учебната програма по урбанизъм успешно работи и генерира устойчиви специализирани и общовалидни знания и умения.

Оценката на реалните възможности за професионална реализация на урбанистите в България към настоящия момент е положителна.

На въпроса: „Съществуват ли според вас реални възможности за професионална реализация на урбанистите у нас в настоящия момент?“, 40% от анкетираните са отговорили с „да“, други 27% са отговорили с „да“ и са посочили определени условия, а 8% очакват положението да се промени в следващите 5 години.

На този въпрос в анкетата е предоставена възможност респондентите да развият своите отговори и по-голямата част от анкетираните са дали положителна оценка на възможността да се реализират професионално като урбанисти, като са посочили няколко основни фактора, от които основно зависи успешната реализация. Някои са поставили на първо място личните качества и нагласи на урбаниста, кандидат за работа или работещ, като ключов фактор за успех. Те акцентират и върху предприемаческите умения и нагласи, както и върху преносимите умения, чрез които постигат успех и в други сфери.

Друга група колеги обръщат внимание на значимостта на външните фактори за професията урбанист, като се фокусират върху необходимостта от утвърждаване на професията и изграждане на положителен имидж сред широката общественост. Трети обвързват възможността за реализация с наличието на публично финансиране, насочено към научни изследвания и анализи, регионално и пространствено планиране.

Друга група колеги са на мнение, че реалните възможности за успешна реализация у нас като урбанисти са малко. Изтъкват, че в основата на това обстоятелство стоят комплексни причини, като непознаване на широкия спектър от компетенциите им от работодателите, наличие на нелоялна конкуренция от специалисти в несвързани с приложната сфера на урбанизма специалности, ниско ниво на заплащане, по-широки възможности за реализация в чужбина.

Предварителните представи за професията урбанист

За да се изследват нагласите и представите на анкетираните по отношение на професията, е включен въпросът „Професията урбанист съответства ли на вашите предварителни представи за нея?“. За 82% от отговорилите 85 урбанисти представите за професията са потвърдени: 18 души (21,2% от отговорилите) са категорични, че работата напълно съответства на техните представи, а за 52 (61,2%) представата е отчасти оправдана. Малка част (8 колеги) не са могли да преценят, а само за 7 от респондентите предварителните представи за професията урбанист не отговарят на установените впоследствие характеристики.


Катедра Градоустройство в Архитектурния факултет на УАСГ
е основана през 1945 година и обучава студентите в области: градоустройство, паркова и ландшафтна архитектура, регионално планиране, управление в градоустройството и архитектурата, социология на архитектурата. Катедрата има водеща роля в програмата по урбанизъм.

Има още