НАЦИОНАЛНА СРЕЩА МЛАДЕЖКИ ПРОСТРАНСТВА 14-18 ЮНИ, ВАРНА

Европейската младежка столица – Варна 2017 ще бъде домакин на едно от най-големите младежки мрежови събития: Национална среща Младежки пространства – изграждане на среда за младежка работа, доброволчество и социален капитал. Акцентът на осмото издание на Националния дебат е социалните иновации в Младежките пространства и самите пространства като иновации.

Темите през изминалите години бяха свързани със значението и методите на неформалното учене (2013 година) и ролята на младежкия работник като професия, боравеща с тези методи (2015 година). В националния дебат Младежки пространства – среда за изграждане на младежка работа, доброволчество и социален капитал вниманието ще бъде насочено върху местата, където младежкият работник извършва своята дейност, а именно младежките пространства.

МЛАДЕЖКИ ПРОСТРАНСТВА

Защо младежки пространства? Ще кажете, има университети, училища, младежки домове! Но оползотворяваме ли свободното си време там и ако да, то как се чувстваме в тези пространства и как можем да ги подобрим.

Под младежки пространства се разбират всички места, необходими за оползотворяване на времето на младежите и предоставящи среда за личностно и организационно развитие, споделяне и обмяна на ресурси. Всички те същевременно способстват за развиването на младежката работа и доброволчеството, както и за изграждане на социален капитал и дълготрайни взаимоотношения между млади професионалисти и организации. Такива пространства са освен образователните институции, младежките домове, читалищата, отворените младежки пространства и младежките центрове, така и все по-набиращите популярност споделени пространства и алтернативна младежка инфраструктура. Пред тези младежките пространства в България днес стоят следните въпроси:

  • Каква е ясната им дефиниция?
  • Как в най-висока степен могат да откликват на актуалните нужди и интересите на младите хора?
  • По какви начини биха могли да се развият като по-пригодни за младежка работа?
  • Как най-ефективно следва да се управляват?

Дебатът е механизъм за гражданско участие, който събира и анализира мнението на млади хора, експерти и политически отговорни лица по теми, които пряко касаят самите млади хора и тяхното развитие и осъзнаване като съществена част от обществото. В резултат на дискутирането на темата за младежките пространства, следва:

  • Изработване на политически консенсусен документ, който в последствие да се популяризира сред европейски институции, национални министерства, експерти от образователната система, младежки работници и представители на младежки домове, центрове и читалища;
  • Изготвяне на основна рамка за развитието на младежките пространства в страната. Тя ще бъде допълнение към политиките за осигуряване на по-достъпна и нефрагментирана градска среда, благоприятстваща за заздравяването на обществените връзки.

Резултатите от Националната среща ще бъдат предоставени на отговорните за младежта и релевантните за младежката инфраструктура институции. Те ще бъдат оформени под формата на политически документ, който ще бъде разпространен и популяризиран от Национален младежки форум в България и Европейския младежки форум в Европа.

Целта през 2017

Национална среща „Младежки пространства“ събира и консолидира мнението на 150 представители на заинтересовани страни (младежки работници, експерти от институции и организации и политически отговорни лица, международни експери), с цел нуждата от развитие и утвърждаване на физическа среда за младежка работа в България, в която младите хора свободно да оползотворяват своя личен и предприемачески потенциал.

Национален контекст

СРЕДАТА В ЦИФРИ

Няма ясно изведена дефиниция за младежки пространства в България. Според Проекта за Национална стратегия за младежта 2014 – 2020, така и не приета:

„По данни на общините към месец октомври 2012 г. в страната функционират 475 публични обособени инфраструктури с различно предназначение, в които се предлагат услуги за младите хора в свободното им време (21,5% младежки центрове, 25% читалища, 5% действащи спортни зали, 15% спортни площадки, 4% мултифункционални комплекси и др.), но много малко от тях отговарят на съвременните изисквания. Най-остри са нуждите от ремонт и повишаване на енергийната ефективност на сградения фонд (прозорци, врати, покриви, подове и др.).

IT оборудването и инвентара, необходими за различни дейности, обикновено са физически и морално остарели. Настоящата ситуация силно влияе върху качеството на предлаганите услуги. За самите млади хора не са привлекателни тези лоши условия, което ги лишава от възможностите на неформалното образование като допълнение към формалното образование. От там те са лишени също и от уменията, които могат да придобият чрез неформалното образование – за справяне в обществото, за реализиране на техните способности и навлизане на пазара на труда.“

 

Има ли ги?

КАТЕГОРИИ

Най-общо можем да изведем пет типа младежки пространства, спрямо достъпност, работно време, безопасност, осъществяване на неформално учене.

 

МЛАДЕЖКИ ЦЕНТРОВЕ
Четири младежки центъра бяха открити през 2015 година в България.
МЛАДЕЖКИ ДОМОВЕ И ЧИТАЛИЩА
Дейностите в читалищата и младежките домове варират от – култура, изкуство, художествена самодейност, превенции. Примери за младежки дейности и политики могат да се откроят, но са малък процент от общия.
ОБРАЗОВАТЕЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
Голяма част от времето, което младежите прекарват през деня си са училища и университети. Дали те са припозната среда за свободно време обаче?
ОТКРИТИ ПРОСТРАНСТВА
Зелени площи в населените места, но не само за спорт, а и неформално образование.
АЛТЕРНАТИВНА ИНФРАСТРУКТУРА
В не добро състояние, изоставен сграден фонд, но все пак безопасен може да бъде следващият добър пример за младежко пространство.

 

РАБОТНИ ГРУПИ

Интерактивен образователен подход, който позволява разгръщане на потенциална на участниците, за структуриране на качествени резултати.

МЛАДЕЖКО ИЗЛОЖЕНИЕ

Едно пространство за много и различни организации. Изложението дава възможност на всяка организация да се запознае с нови партньори и да покаже своите дейности.

 

УНИВЕРСИТЕТИТЕ И УЧИЛИЩАТА = МЛАДЕЖКИ ПРОСТРАНСТВА?

Един от въпросите, на който Националната младежка среща търси отговор, е до каква степен образователните институции (училища и университети) се припознават като младежки пространства и доколко те, заедно с националната и местната власт са отворени за обособяването на такива зони в учебните заведения.

Предизвикателството

Образователната система в страната ни се намира в специфично състояние, което самите младежи не намират за толкова привлекателно. На много места е осезаема липсата на дейности, които да ангажират младите и да създават среда за интерактивен подход и иновации. Училищата и университетите трудно биват припознати като среда за развитие на потенциал и притегателен център за младите, попадайки по-скоро в категорията „не достатъчно атрактивни“.

Причини и ефекти

Дали това е така, защото „България е сред държавите членки на ЕС, които заделят най-малко пари за образование“ (по данни на Европейската статистическа служба Евростат) или има друга причина за факта, че „функционалната неграмотност сред учениците у нас е най-високата в ЕС“ (41% по данни на Европейската Комисия) и интелигентността на нацията ни (National IQ Scores) прогресивно намалява.

Видно е как пукнатините в образователната система спъват цялостния подем и подобрение на средата, в която младите хора се развиват, което от своя страна дава отражение върху пазара на труда и осигуряването на качествена работна ръка, която да подпомага развитието на икономиката в страната. Данните според Европейската и Национална стратегии за младежта сочат, че:

  • безработните младежи в България са 20,1 %;
  • периодът на преход от образование към трудова заетост е значително по-дълъг и сложен за младите хора;
  • младите са сред най-късно влизащите в пазара на труда, спрямо другите държави от ЕС;
  • безработицата е средно поне два пъти по-висока отколкото при останалите сегменти на работната сила;
  • дългите периоди без работа сред младите са често резултат от липсата на необходими умения или поради наличието на такива, които вече не са актуални на пазара на труда (доказателство, че образованието не се развива паралелно с предизвикателствата, пред които са изправени младите);
  • всеки осми млад човек има намерения да замине в чужбина в обозримото бъдеще.

Тези данни ни дават възможност да се замислим върху проблем, който се превръща в тенденция и за който продължава да липсва дългосрочно усилие за прилагане на приетите стратегически цели.

Преобръщане на действителността

Какво трябва да се случи, за да видим данните преобърнати с главата надолу? Като за начало следва да погледнем на младите не като на досадна отговорност, а точно обратното – като на ресурс от ключово значение за обществото, подреден наравно с останалите приоритети в политиката на национално ниво.

Задвижен цялостния механизъм за оздравяване на образователната система все още не съществува, но пък са налични множество успешни примери за т.нар. grassroot инициативи, целящи да подпомагат развитието на младежите, като случват промяната отдолу – нагоре, дори и по-бавно.

Пример за това са усилията на множество организации и граждански структури за намиране на начини за въвеждане в училищата и университетите методите на Неформалното учене (НФУ), като доказан способ за повишаване на възможностите и мотивацията на учащите. Припознат на европейско ниво, този метод има за цел да допринесе за учене през целия живот, като се развива неговото качество, признават се резултатите му и се полагат усилия за по-успешното му съчетание с формалното образование. Именно на тази тема бе посветена Националната среща във Варна през 2013 година.

Друга положителна европейски практика, която се опитва да се прокара и у нас е признанието на т.нар професия младежки работник, боравеща с методите на НФУ и в ролята на събирателно за провеждането на разнообразни дейности за младежта – от обучения и застъпнически кампании до прокарване на младежки политики и осъществяване на структурен диалог. През 2015 година по време на Дебата във Варна се поставиха основите на дефиниране профила, ролята и инструментите на младежкия работник.

И стигаме до тазгодишната тема, която цели да очертае величината НФУ – младежки работник, наблягайки за пръв път в младежката история на т.нар. младежките пространства. На национално, та дори и на европейско ниво въпросът за конкретното определение и ролята, както на младежкия работник, така и на младежките пространства, стои все още отворен, тъй като липса общоприета дефиниция за тях (тази за младежки работник е в процес на приемане). От друга страна съществуват положителни тенденции и поява на нови възможности пред младежите, които биха се засилили, благодарение дейността на младежките работници и обособяването на младежките пространства.

А могат ли също като grassroot инициативите, и образователните институции да подобрят младежката си визия, привличайки повече, отколкото отблъсквайки? Какво трябва да се случи, за да може училището да се превърне от мъчилище в забавно хранилище?

Представяне на резултати и младежко студио

Участниците представиха и обсъдиха резултатите от двудневната си работа в провелото се младежко студио.


към всички снимки от албума

Вашият коментар