kpro-plovdiv

Концепция за пространствено развитие на Община Пловдив

На 19-ти февруари 2015 година имах удоволствието да присъствам на заседание на Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) към Община Пловдив, на което бе приета концепцията.

Концепцията за пространствено развитие на Община Пловдив е изготвена съгласно разпоредбите на Закона за регионално развитие, в изпълнение на Решение № 191, взето с Протокол № 11 от 4-ти юни 2015 година на Общински съвет – Пловдив и в съответствие със сключен Договор № 15 ДГ 900 от 17-ти септември 2015 година.

Концепцията за пространствено развитие представлява стратегически и ключов документ от изключително значение за устойчивото и интегрирано развитие на Община Пловдив и ще послужи като задание за изменение на общия устройствен план на общината.

Документация

plovdiv.bulplan.eu

Концепцията за пространствено развитие на община Пловдив 2015 съдържа текстови и графични материали:

Текст

 

Графика

 

Галерия с графичните материали

Материали от ЕСУТ

 

 

Представяне на концепцията в Градът.bg

gradat.bg

Готова е концепцията за пространствено развитие на Пловдив до 2027 година

Стратегическият документ, разработен от „Булплан“, дава насоки за изменение на Общия устройствен план на града

14-ти декември 2015 година

Готова е концепцията за пространствено развитие на Пловдив и предстои нейното публично обсъждане, съобщи арх. Иван Делчев, ръководител на проектния екип от „Булплан“. Стратегическият документ е пространственият аналог на Общинския план за развитие, но с по-дълъг времеви хоризонт, покриващ два програмни периода на ЕС.

Мотивите за неговото разработване, дефинирани в решение на ОбС – Пловдив, от 4-ти юни 2015 година, са да допринесе за устойчиво интегрирано развитие на територията на Пловдив, като даде насоки за изменение на действащия Общ устройствен план от 2007 година, съобразно актуалната социално-икономическа обстановка и приоритетите, заложени в Общинския план за развитие и ИПГВР за периода 2014 – 2020. „Промените в стратегическото планиране спрямо 2005-2007 година са толкова значителни, че актуализацията на ОУП не трябва да засегне отделни пунктове, а да направи цялостна ревизия в рамките на постановките, дадени в концепцията“, подчерта арх. Делчев. Програмата за реализация на ОУП към настоящия момент е изпълнена едва на 10-15%.

„КПРО е отворен проект до приемането му от Общински съвет – Пловдив. Ще бъдат добавени всички конструктивни предложения на пловдивската общност и на браншовите организации. Моментът за това е особено подходящ във връзка с намеренията на община Пловдив да осъществи мащабна инвестиционна програма, а този момент съвпада и с определения от ОУП – Пловдив, срок за стратегическо преосмисляне на плана към 2015 година“, подчерта арх. Иван Делчев.

ТЕРИТОРИАЛЕН И ТЕМАТИЧЕН ОБХВАТ

Териториалният обхват на този етап на планирането в България не може да надхвърли територията на община-град Пловдив, още повече, че съседната община Марица има одобрен ОУП. Община Родопи обаче предстои да разработва такъв и синхронизацията с него е задължителна, считат от екипа на „Булплан“. Териториалните параметри на изменението на ОУП – Пловдив, обаче в аналитичния комплекс следва да се изчисляват в агломерационната рамка, особено по отношение на подсистема „Труд“, като ползването на информационните ресурси на Районната устройствена схема (РУС) може да спомогне значително за това.

Едно от най-съществените изисквания към актуализацията на ОУП е коренна преоценка на заложените предвиждания за териториално разрастване на градската територия. Според експертите е необходимо да се изключи всякакво по-нататъшно урбанизиране на все още запазените модули от висококатегорийни земеделски земи, които са невъзобновяем и жизнено важен природен ресурс, и всяка тяхна трансформация е свързана с огромни инвестиции за осигуряването им с комплексна техническа инфраструктура. За необходимостта от тази преоценка говори обстоятелството, че към 2006 година показателят за селищна територия на жител е 158.5 кв.м/жител, а в проектното предложение нараства на 195.4 кв.м/жител, т.е. увеличението е с 23.4% за сметка на включване в урбанизираните територии на празни терени, които с нищо не подобряват стандарта на жителите на града.

Ограничаването на териториалното разрастване на Пловдив предполага интензификация на използването на вече усвоените територии. Задача на ОУП е да разкрие конкретните резерви, които най-общо се съдържат в неоползотворените общински терени, в значителните неусвоени или изоставени терени в производствените зони, в изнасянето на някои обслужващи обекти на образованието и здравеопазването, а защо не и на търговията на територията на съседните общини, в прилагането на реалистични, а не на максималистични градоустройствени показатели, при съобразяване на изискванията за здравословна и чиста градска среда.

На преоценка подлежи и въведеното с ОУП устройствено зониране на територията, което е силно надребнено като териториални модули. Задължителен елемент на изходната информация да бъде точното установяване на степента на прилагане на всеки от действащите ПУП, респективно достигнатата изграденост, която ще влияе трайно върху
устройствените показатели.

ФУНКЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ – НАСОКИ

Обитаване

  • Съобразяване с данните от преброяването през 2011 година;
  • Преразглеждане потенциала на територията в компактното ядро и преосмисляне на териториалното разширение на град Пловдив върху висококатегорийна земеделска земя. При определяне на потенциала на територията за поемане на обитаващо я население да се отчитат не само жилищните територии, но и смесените многофункционалнални (Смф) и други нежилищни територии, в които е допустимо жилищно строителство;
  • Повторно изследване на действащите ПУП на всички градски части;
  • Изготвяне на подробен баланс на територията на жилищната зона с прилагане на ресурсово съобразени показатели и отчитане на устройствените характеристики на съществуващото застрояване;
  • Обвързване на устройственото зониране в жилищна зона с правила и нормативи за прилагане на плана.

Социална и бизнес инфраструктура – изисквания

– към системата на образованието:
  • За да се покрие недостигът от 110 400 кв.м терени за детски градини е необходимо да се подходи диференцирано към отделните райони;
  • При проектиране на нови детски градини и ясли да се отчита не само номиналният брой деца, но и необходимото прогнозно увеличение на обхвата на децата, като се съобразяват и алтернативните детски заведения;
  • Специално внимание да се отдели на създаването на условия за преминаване към едносменно обучение в училищата;
  • Необходимо е да се прецени кои/какви средни общообразователни или
    професионални учебни заведения би било целесъобразно за се устроят в съседните на Пловдив общини;
  • Да се предложат адекватни и своевременни функционално-пространствени структури, с които да се отговори на изключително голямото нарастване на броя на студентите;
  • Да се проучат потребностите от развитие на училищата по изкуствата и се предвидят съответни устройствени решения.
– към системата на здравеопазването:
  • Да се оцени количествено и качествено базата на общинските здравни заведения, които по първоначална преценка разполагат с достатъчен капацитет;
  • Да се предложат на съседните общини Родопи и Куклен възможни локализации за заведения за долекуване и рехабилитация, като за целта би могла да се използва и част от нефункциониращата база на образованието и на други социални обекти – общинска или държавна собственост;
  • Поради липсата на териториални възможности за разкриване на нови структуроопределящи здравни обекти, е целесъобразно някои специализирани здравни заведения (болницата за психично здраве и др.) да бъдат локализирани извън пределите на пловдивското землище с ориентация към склоновете на Родопите.
– към системата на социалните дейности:
  • Въвеждане на иновативни и междусекторни „смесени“ услуги – медико-социални, образователно-социални и т.н.;
  • Териториално насочване на социалната инфраструктура за лицата в неравностойно положение и на най-уязвимите групи от тях, в среда, която дава възможност за интегрирането им с останалото население – в очертанията на жилищните зони, при възможност в териториите за отдих.
– към системата на търговията и битовите услуги:
  • Разполагането на широкоплощни търговски обекти, изискващи огромни паркинги да бъдат насочвани към периферни и незастроени зони, ориентирани в близост или на входно-изходните магистрали, при съобразяване на изискването за опазване на висококатегорийните земеделски земи;
– към системата на културата:
  • Изграждане на голяма концертна зала или дворец на културата със зали за над 2000 места;
    Реализиране на възможностите, които богатото културно-историческо наследство на града предлага за формиране на вътрешни туристически маршрути в града.
– към системата на общественото обслужване:
  • Да се определят структуроопределящите обекти и приоритетни места, влияещи върху комплексното обществено обслужване на града;
  • Съгласувано със съседните общини да се предвиди насищане с обекти на обществено обслужване от високо йерархическо ниво около града в села и стопански локализации, за предизвикване на центробежни връзки с градското ядро;
  • Насърчаване линеарните разширения от обслужващи обекти по осите на по-важните входно-изходни магистрали, особено в посока север-юг;
  • За създаване на нови по-мащабни обслужващи градски структури, съчетани с обитаването, да се включат по-големите специални терени, като за целта Концепцията предлага изменение на центровата система.

Производствени зони

  • Промяна в структурата на производствени зони „Юг“ и „Изток“ с осигуряване на терени със самостоятелно отреждане и устройствен режим за социална инфраструктура, озеленяване, спорт и др.;
  • Запазване основната характеристика на производствени зони „Север“ и „Тракия“ за развитие на ИТ и нови високо технологични производства, при осигуряване на ефективна зеленина, и отразяване терените на НКЦ, както и трансформиране на част от тях в жилищни;
  • Оптимизиране на формираните зони за производствено-складови дейности и обслужване със съответни устройствени характеристики и режими по направление на главните входно–изходни пътища и магистрали в обхвата на жилищните зони и землището на града;
  • Максимално запазване терените на опитните полета и научните агроинститути като се промени предвиждането за развитие и разширение на транспортно-комуникационната система за сметка на институтите („Марица“, овощарски и др.).

Културно-историческо наследство

  • Актуализация на ОУП в съответствие със Закона за културното наследство, 2009 година, с изменения и допълнения);
  • Мерки, насочени пряко към реализацията на проекти, свързани с изпълнението на инициативата „Пловдив – културна столица на Европа 2019“, както и към реализацията на допълнителни проекти с финансиране от европейските фондове, от общинския бюджет или в условията на ПЧП, които биха допринесли за по-пълноценното и успешно изпълнение на нейната програма;
  • За реализация на предложението за вписване на Пловдив в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, община Пловдив да предприеме изпълнение на процедурите по член 67 от ЗКН.

Зелена система и отдих

Необходимите изменения на ОУП – Пловдив, по отношение на зелената система, са съсредоточени основно в териториите за природна защита – защитени територии и зони по „Натура 2000“ – съобразно заповедите за тяхното обявяване, плановете им за управление и другите стандартни формуляри.

Препоръчва се да се осигури непрекъснатост в териториалното и пространствено развитие на зелената система на територията на община Пловдив и в продължение на териториите на съседните общини за участие в общата схема и активно въздействие върху екологичните процеси и за осигуряване пространствени връзки на обектите за спорт и отдих.

Към елементите на отдиха се препоръчва постигане на интеграционни връзки с територии и режими на КИН, изграждане на тематични паркове.

Комуникационно-транспортна система

Изискващата се преоценка на предвижданията на действащия ОУП, в посока
намаляване на площта на предвидените за урбанизиране територии, както и на очакваните промени във функционалното предназначение на определени градски територии, налага постигане на ново обвързване между устройствената структура и комуникационно-транспортната система. За целта План-схемата на КТС да се състави като интегрална част на актуализирания Общ устройствен план с използване на съвременен софтуер за планиране на големи градове.

Необходимо е да се изработи план за етапна реализация на основните трасета на ПУМ – Пловдив, както и идеен проект за S-Bahn или „бърз градски трамвай“ по трасетата на съществуващата жп мрежа в града и околностите – Голямоконарско шосе, Карловско шосе, Пещерско шосе, Асеновградско шосе, Рогошко шосе.

План за паркиране в град Пловдив се предлага да се разработи като самостоятелна задача в контекста на актуализацията на ОУП.

Подход към извънселищните територии

Според насоките в концепцията, за да се прекрати по-нататъшната хаотична урбанизация на извънселищните територии, е необходимо да се прекратят промените на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, докато общината не захрани подходящо и изцяло с инфраструктура новопредвидените участъци за усвояване. С оглед на това е препоръчително да не се разработват заложените в ОУП модули като подробни устройствени планове.

Към 2011 година площта по регулация не е достигнала с 261 ха планираната със стария ОУП строителна граница. Този интересен факт би следвало да се анализира при проекта за изменение на действащия ОУП, като се сравнят параметрите на двата плана и се направят съответните изводи.

  • От 2007 до 2011 година регулираните територии на Пловдив са нараснали с 243 ха, и то главно между Пловдив и кв. „Прослав“ и кварталите „Остромила“ и „Беломорски“, т.е. чрез развитие на очевидната урбанизация – и в двата случая на основа на съществуващи урбанизирани структури.
  • 4542 хектара са териториите извън регулация към 2011 г., които представляват 44.6% от територията на общината (почти половината). В ОУП този размер е 4776 ха, което съответства на тогавашната граница на регулираната територия, а по кадастралната карта от 2015 г. точно толкова е площта на урбанизираната територия, т.е. предвидените с регулационни планове промени на статута на имотите все още нямат сменено предназначение. Земеделските земи по ККР са 3358.3 ха (или 74% от териториите извън регулация).
  • Предложената в ОУП нова строителна граница увеличава урбанизираната територия на града с 1887 ха, или с 33%. Такъв ръст на урбанизацията в историята на градоустройството е възниквала при драстични промени на икономиката, мощни миграционни процеси и въобще при форсмажорни обстоятелства. Няма естествен процес, който може да доведе до подобен ръст на териториално развитие на един град, категорични са експертите.

Като ограничител за урбанизация се считат земите до четвърта категория включително, независимо, че в границите на община Пловдив има имоти със сменено предназначение върху земя от четвърта категория.

Предложените от екипа на „Булплан“ насоки, подкрепени с графични материали в цифров вид, след одобрение от ЕСУТ на община Пловдив ще послужат за изработване на задание за възлагане на изменение на ОУП.

Основни приоритети на концепцията

  • Формиране на комплекс от устройствени мерки, целящи създаване на условия за преодоляване на диспорпорциите между отделни части на общинската територия;
  • Отразяване и доразвитие на положителните идеи и тенденции, заложени в предходните стратегически и устройствени планове и проучвания и секторни програми за територията на общината или за нейни части;
  • Отчитане на външните връзки на общината като стимулатор за развитие предвид разположението на територията, стопанските и културни традиции, както и актуалните тенденции и проекти на национално и наднационално ниво;
  • Разполагане на инфраструктурни и производствени комплекси въз основа на предварителна оценка на целесъобразността и значението на съответния проект не само на общинско, но и на междуобщинско ниво;
  • Определяне развитието на града не само на база демографска прогноза, а на базата на капацитета и спецификата на ресурсите в отделните територии;
  • Изследване на социалната, производствена и комуникационна инфраструктура, която осигурява услуги на съседните общини и разрешаване на евентуални конфликти с пакет междуобщински проекти;
  • Оценка на състоянието и потенциала на земеделските територии в общината като производствен капацитет и урбанизационен потенциал;
  • Създаване на условия за вариабилност чрез дублиращи локализации: осигуряването на различни възможности за териториално насочване на инвестиционните инициативи при отчитане на общностния интерес, както и на конкретните условия и ограничители;
  • Осигуряването на възможности за етапност в реализацията на устройствени мероприятия – общинско задължение.

Автор: Светла Добрева

Статия във вестник „Строителство ГРАДЪТ“, брой 46 от 14-ти декември 2015 година (страница 24страница 25 и страница 26)

Междинно представяне на тема Идентичност и урбанистични проблеми на средата за млади хора – докторат по научна специалност Териториално, ландшафтно устройство и градоустройство в катедра Градоустройство при Архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), град София – interm.petkovstudio.com
Среда за млади хора
Концептуален модел

 

Вашият коментар